20 Août 2014
СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ НА СГРАДИ
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА СГРАДИТЕ http://www.romexo.com/show/morehouses.html
Облика на всяко населено място се определя до голяма степен от сградите, разположени в него. Те са изграждани през различни епохи и периоди и носят в себе си отпечатък от духа и колорита на своето време. Според вида на конструкцията им сградите могат да бъдат групирани основно в следните групи:
1. Паянтови
Характерното за този тип сгради е, че са с дървен носещ скелет на външните и вътрешните носещи стени. Иззидани са от кирпич или червена тухла с варов или глинен разтвор. Подовите настилки са от дървен гредоред. Този тип сгради е характерен за строителството до 19 и началото на 20 век. Повечето от тях са с изтекъл жизнен цикъл, което влияние върху ценовите им равнища. Те са най-ниските на пазара, освен ако не става дума за сгради - паметници на културата или уникални във връзка с местоположението си сгради. Такива са над 50 % от сградите в българските села, а и по-старите градски имоти.
2. Полумасивни
На този тип сгради носещите стени са от тухлена или каменна зидария с дебелина минимум 25см. и тухлени колони. Зидарията между носещите стени и колоните е половин тухла. Вътрешните преградни стени могат да бъдат изпълнени, както при паянтовите сгради. Подовете са от дървен гредоред. От такъв тип са къщите от българското Възраждане в стария Пловдив, Несебър, Копривщица, Трявна и др.
3. Масивни /монолитни/
Такива са сградите с външни носещи стени от тухлена или каменна зидария с дебелина на зида най-малко 25 см. Подовите конструкции са дървен гредоред, стоманено-бетонни плочи или сглобяеми елементи/железни греди или ферми/
Видове монолитно строителство:
- Скелетно
Носещата конструкция е скелет от стоманобетонни колони, греди, шайби и плочи. Технологично първо се изгражда носещата конструкция, а после се зидат с тухли вътрешните и външни стени. Тухлата има по-добри топло- и шумо- изолационни свойства. Този тип строителство позволява многообразни оформления на фасадата и различни вътрешни реконструкции /бутане на стени, изграждане на сводове и др./ Характерното за този тип сгради е, че се строи бавно, но по-здраво и без ограничения във височината.
- Едроплощен кофраж /ЕПК/ и пълзящ кофраж /ПК/
По тази система са построени повечето високи жилищни и обществени сгради. Тук носещата конструкция е изградена от стомано-бетонни шайби, колони и плочи. След като бъде изградена тя, фасадите се затварят с панели или тухли.
- Пакето-повдигащи плочи /ППП/
Носещата конструкция е от стоманобетонни шайби и колони. Характерното за този тип строителство е, че плочите се изливат една върху друга в пакет на терена. След което се повдигат до съответните етажи и се прикрепват към стоманобетонните колони. Вътрешните и фасадните стени са тухлена зидария. Стълбищните клетки и вертикалните носещи конструкции се изпълняват от монолитен стоманобетон. Максималната етажност на този тип сгради не може да бъде повече от 7 етажа. Това строителство се прилага там, където няма възможност да се използва тежка строителна механизация. Този тип сгради също имат почти неограничени възможности за преустройство и реконструкция.
- Едропанелни жилищни сгради/ ЕПЖ/
Тези сгради са изпълнени изцяло от цели стоманенобетонни панели /подове, стени, тавани, земетръсни шайби, стълбищни клетки/. Панелите са свързани помежду си с дюбелни връзки, посредством заварки. Между отделните панели ясно се виждат фугите. Строи се бързо и лесно. От такъв тип е строителството през социалистическия период в страната.
В съвременното строителство бетонът има широко приложение. Благодарение на безспорните си качества, той е предпочитан строителен материал за изпълнението не само на жилищни и обществени сгради, но и за пътни и хидротехнически съоръжения. Ежегодно производството му достига до 2 милиарда кубични метра, което далеч надхвърля производството на други промишлени продукти и строителни материали. Тук възниква въпросът доколко производството на неговата основна съставка – циментът, е екологично. Количеството на отделен въглероден диоксид, което съпровожда производствените процеси на портландцимента, е значително и поради тази причина се търсят алтернативни решения, които биха спомогнали за намаляването на въглеродния му отпечатък и за отговорното опазване на околната среда.
Производството на цимент включва термичната обработка на варовик и глина при температури в границите на 1400–1550°С, последвана от смилане на клинкера на фин прах, при което получаваме крайния продукт, познат като портландцимент. Близо 700kg въглероден диоксид се отделят в атмосферата за всеки тон произведен цимент. Ето защо, за да се намали въглеродния отпечатък, където е възможно, се редуцира количеството на цимент в бетонната смес, без да се компрометират якостта и дълготрайността на бетона. От една страна, в бетонната смес е заложено едно минимално количество на цимент, което досега не е разгледано в светлината на последните разработки в технологията на бетона. От друга – съществуват методи за включване на различни заместители на цимента, с които се запазват конструктивните качества на бетона.
Друг възможен подход е да се оптимизира бетонната смес, като в нея внимателно се интегрират компоненти, с цел да се извлече максимална полза от тях за бетона. Едно още по-радикално решение е употребата на различни видове полимери, за да се произведе бетон без съдържанието на цимент. При производството на този вид материали се отделят само 7% въглероден диоксид от количеството, което се отделя при производството на конвенционалния бетон.
Заместители на цимента
Заместители на цимента се използват повече от 2000 години. Първата документирана употреба е при строителството на амфитеатъра в гр.Помпей, където е добавена вулканична пепел от находището на вулканични туфи край гр.Поцули. Пуцолановите добавки, сами по себе си, дори и във фино смляно състояние, не свързват при реакция с вода, но при наличието на варовика от цимента, се образува отлично хидравлично свързващо вещество, благодарение на аморфния силициев диоксид. Той взаимодейства с калциевия хидроксид (портландит), получен по време на хидратацията на портландцимента, като при това се формират нискоосновни калциеви хидросиликати. С това се повишава плътността, химическата и корозионната устойчивост на циментовия камък и бетона. Освен вулканичните туфи в качеството на пуцоланови добавки се използват още трас, диатомит, вулканично стъкло и др. В сравнение с обикновения портландцимент, пуцолановият се характеризира с повишена водоплътност, химическа и корозионна устойчивост, по-ниска скорост на хидратация, по-ниска екзотермия (отделяне на топлина по време на хидратацията), по-голяма водопотребност и по-ниска мразоустойчивост. Пуцолановият портландцимент е особено подходящ за съоръжения, които се намират в контакт с вода или се намират постоянно под вода.
Смляната гранулирана доменна шлака е полу-пуцоланова добавка с широка употреба. Това се дължи на малкото количество калциев оксид, който съдържа, и затова е възможно частично да свърже при наличието на вода. Въпреки това, свързването и втвърдяването протичат с пълна сила при наличието на портландцимент.
Подмяната на 50 до 60% от количеството на портландцимента с шлака е често срещана практика. Шлакопортландциментът се използва при изпълнението на сгради и съоръжения, колкото и портландцимента. Заради намалената му екзотермия и повишена топлоустойчивост той е предпочитан пред портландцимента при изготвяне на бетони за масивни съоръжения, както и за конструкции в металургията и електрохимията, които оперират при постоянно повишени температури. Повишената му водо- и корозионна устойчивост го правят подходящ и за строителството на хидротехнически съоръжения. Ускореният процес на набиране на якост на шлакопортландцимента при термообработка позволява употребата му за изготвяне на бетонни и стоманобетонни изделия и конструкции в заводски условия.
Фино смлян варовик може да се добави към портландцимента като частичен заместител – до 20%. Качествата на получения цимент са сходни с тези на обикновения портландцимент. В допълнение към това се подобрява течливостта на бетона, както и се редуцира количеството топлина, което се отделя при хидратацията. Добавката от варовик може да се сложи и отделно към цимента, но когато варовикът на прах се смеси с циментовия клинкер в заводски условия, се получава много по-стабилен продукт.
Пепелният портландцимент също намира своето широко приложение съдържа като активна минерална добавка летяща пепел от електрофилтрите на ТЕЦ-овете. Според нормите в България могат да се използват силициеви (кисели) пепели и варосъдържащи (основни) пепели. Този вид портландцимент съдържа активна минерална добавка в количество 20–35%. Пепелните портландцименти са подходящи за изпълнението на сгради и съоръжения, които са в контакт с вода и влага, за бетониране на масивни конструктивни елементи, като язовирни стени, фундаменти и др., поради по-малката им екзотермия, а така също и за конструкции, изложени на действието на агресивни среди. Не са подходящи за изпълнение на бетонови работи в зимни условия, както и за хидротехнически бетони с повишени изисквания за мразоустойчивост.
Друг, малко нетрадиционен, но добър частичен заместител на цимента е пепелта от оризови люспи, която е остатъчен продукт от оризовата промишленост. Тайланд е сред големи производители и през 70-те години на ХХ век са направени редица проучвания върху контролираното изгаряне на оризови люспи с цел да се получи един консистентен продукт. Люспите се изгарят в пещи, подобни на въртящите се пещи за цимент. При този метод не се получава добър краен продукт, тъй като частичното изгаряне в ограничено пространство води до отклонения в качеството. Оризовите люспи в не изгорялата си форма също могат да бъдат смлени и използвани като заместител. Те имат сложни форми и работят най-добре, когато са смесени с клинкера, с цел да се редуцира количеството вода в бетонната смес.
Метакаолинът е отпадъчен продукт в керамичната индустрия. Образува се при калцинирането на каолинова глина при температури от 650 до 850ºС, след което се обработва до постигането на степен на смилане от порядъка на 700 до 900m2/kg. Полученият материал има качества като пуцоланите. Може да се добави към бетонната смес и под формата на немодифицирана глина, което прави бетона по-„зелен”. Въпреки това, сравнително високата цена на метакаолина го възпрепятства от широка употреба в строителството.
Естествените пуцолани като вулканичната пепел и пемза се използват, когато има местни производители на тези материали. Транспортирането на дълги разстояния оставя голям въглероден отпечатък и следователно е неизгодно от екологична гледна точка.
Полимербетон
Интересно нововъведение е използването на полимери. Те могат да се комбинират с доменна шлака, летящи пепели и естествени пуцолани, за да се произведе бетон без съдържанието на цимент. Полимербетонът представлява втвърден бетон, пропит с полимерни или мономерни състави, които се полимеризират в бетона, и има широко приложение като подходящ заместител на традиционния бетон. В сравнение с него, този вид бетон има редица предимства като подобрени характеристики, по-голяма химическа устойчивост и по-ниска водопотребност. Най-често срещаните пълнители за полимербетон са фракции от кварц, варовик, пясъчник и доломит. Други подходящи пълнители са шисти, каолин, талк и слюда. Възможно е якостта на натиск на такива бетони да достигне 60MPa според заложените в проекта характеристики на бетона. Якостта на опън е в границите от 10 до 15% от якостта на натиск. Характерно е и ограничено съсъхване – коефициентът на линейно разширение е от порядъка на 5.10-6ºС.
Друго основно предимство на полимербетоните е повишената пожароустойчивост в сравнение с традиционните бетони от портландцимент. Обикновеният бетон започва да губи якостните си характеристики, когато температурата достигне 400ºС, а при 650ºС вече е напълно компрометиран. Някои видове полимербетони могат да запазят качествата си при температури от 1000ºС, при това с минимални загуби на якост. Тази повишена пожароустойчивост е голям плюс особено при сгради и съоръжения със завишени изисквания спрямо пожарната безопасност. И не на последно място, при производството на полимербетоните се отделят едва 7% въглероден диоксид от количеството, което се отделя при производството на портландцимента.
Оптимизиране на бетонната смес
В продължение на години традиционните съставки на бетона включват цимент, вода, чакъл и пясък в определени пропорции в зависимост от специфичните изисквания, заложени в дадения проект. Строителството на все по-мащабните и пълни с предизвикателства сгради и съоръжения обаче е предпоставка за разработването и внедряването на различни видове добавки, които подобряват свойствата на бетона и улесняват в голяма степен строителните процеси. Разбира се, количеството им в бетонна смес е ограничено – до 5% от масата на цимента. В противен случай, може да влоши качеството на бетона. С употребата на добавки се подобрява обработваемостта на сместа, намалява се разслояването, подобрява се възможността за изпомпване и регулиране на сроковете на свързване – ускоряване или забавяне. Също така могат да се постигнат намаляване на съсъхването, ускоряване набирането на якост, както и намаляване на водопропускливостта. Добавки могат да се използват и с цел пенообразуване и въздуховъвличане.
Самоуплътняващ се бетон
На пръв поглед, самоуплътняващият се бетон може да не изглежда много екологичен, тъй като количеството на цимент при него е завишено. Въпреки това, той печели зелени точки, защото се спестяват време и енергия. На първо място, значително могат да бъдат подобрени условията на труд на работната площадката. Отпада нуждата от вибратори, спестяват се трудоемките операции по уплътняването на бетонната смес – намаляват се разходите по заплащане на труда и се увеличава производителността. Самоуплътняващият се бетон е силно пластична смес, която не се разслоява и безпроблемно запълва кофражните форми. Уплътнява се под действие на собствената си тежест и е идеално решение при елементи с висока степен на армиране, при които полагането на обикновен бетон предполага въвличане на много въздух и компрометиране на физичните и механичните свойства. Сред най-важните му качества са пластичността и стабилността. Голямата пластичност се дължи на използваните добавките, които от своя страна намаляват количеството на необходимата вода.
Основните предимства на самоуплътняващия се бетон са свързани с подобрено качество на бетонната смес – свойствата на вече втвърдения бетон са сходни с тези на конвенционалния бетон. Той има по-малък вискозитет и поради тази причина скоростта му на изпомпване е по-голяма. Това, от своя страна, води до по-ниско налягане в бетонпомпата и по-бавно износване на нейните компоненти. Така се постига и по-бързо полагане на сместа в кофражните форми, следователно и по-бързо строителство. Създават се идеално гладки бетонни повърхности за разлика от обикновения бетон, при който по готовите декофрирани елементи могат да се забележат редица несъвършенства, причина за които е останалият в сместа въздух. Осигурява се и по-добра устойчивост на външни въздействия и дълготрайност, заради по-плътната структура. Това намалява значително разходите за поддръжка и поправки по време на експлоатационния период на една сграда.
наръчник за строителни специалисти за повишаване на енергийната ефективност на сградите
СТЕНИТЕ НА КЪЩАТА http://www.xn--80akij1anct.bg/1041105110541043/5
http://www.xn--80akij1anct.bg/1062104510531048.html
АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ ГРИД ГРАФИКС БГ - София, 02 483 21 29
ОСНОВИ НА СТРОИТЕЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО http://uacg.bg/filebank/att_6294.pdf
Поради индустриализирането на строителството се развиха редица нови методи и технологии, които изместиха на заден план зидарията от основните строителни технологии.
http://www.ka6tata.com/za-ka6tata/grub-stroej/article/668
Поради индустриализирането на строителството се развиха редица нови методи и технологии, които изместиха на заден план зидарията от основните строителни технологии. При традиционното строителство и при някои от новите строителни системи приложението на зидариите за изграждане на стените все още е значително. Зидарията представлява наредени по определен начин естествени камъни, тухли или друг вид изкуствени блокове, споени помежду си с разтвор.
В зависимост от предназначението зиданите конструкции са: стени, основи, комини и други.
Според материала, от който са изработени, зидариите биват от естествени и от изкуствени материали. Тези, от естествен камък, се прилагат при строителството на надосновни стени, подпорни зидове, оградни зидове и др. Използват се материали със здрав скален произход, които са устойчиви на атмосферни влияния – гранит, сиенит, риолит, варовик, пясъчник, базалт и др.
Формата на камъка за градеж зависи от геоложкия строеж на скалата и от начина на добиване - обли (речни), ломени, цепени, рязани и дялани камъни.
Тухлени зидарии - изработват се от тухли и разтвор.
Зидарии от изкуствени блокове - газобетон.
Комбинираната зидария съчетава два строителни материала - камък и тухли, камък и бетон, бетон и тухли.
Зидариите от стъклени блокове се ползват за изграждането на преградни вътрешни стени, декоративни пана, както и на външни стени, които пропускат светлина и др.
ВИДОВЕ ГРАДИВНИ СТРОИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ЗИДАРИИ
Зидарии от керамични и бетонни блокове. Тези блокове са за ръчно повдигане (до 20 кг) и такива, които се монтират с кран (с маса 0,5-5 т). Блокчетата са с кухини, което намалява масата им и повишават топло- и звукоизолационните качества на стените, изградени с тях.
Малките блокове се свързват с варов или варо-циментов разтвор, като за подсилване на здравината се поставя обла или плоска стомана в хоризонталните фуги.
Зидария от стъклени тухли. Има тухли със затворена кухина, кухи тухли с отворена от едната страна кухина, половинки тухли. Стъклените тухли се правят като се излива пластичен циментов разтвор, а във фугите се полага армировка от обла стомана в двете посоки. Кухите стъклени тухли пропускат мека светлина и осигуряват по-добра топло-и звукоизолация от обикновените прозорци. Когато изграждате стена от стъклени тухли, стъклената площ не трябва да е повече от 6 м², а максималните размери в една посока са до 3,00 м, поради по-големия коефициент на температурни разширения. Когато искате да изградите по-голяма площ със стъклени тухли, трябва да я разделите на „отдели” посредством стоманобетонни пояси с дебелина 6 см. Между стъклените тухли и стоманения пояс се оставят температурни фуги
3-5 мм., които се запълват с пластичен материал.
Стъклените ламети с П-образно сечение се произвеждат с размери 25-50 см. широчина на страничната ивица 3-6 см. и дължина до 5 м. Редят се едностранно или двустранно, а фугите се запълват с пластмасов кит. С тях могат да се изпълняват както външни, така и вътрешни стени.
РАЗТВОРИ ЗА ЗИДАРИИ И НЕОБХОДИМИ ИНСТРУМЕНТИ
Строителните разтвори представляват смес от свързващо вещество, добавъчен материал, които при забъркване с вода образуват пластична каша, която с течение на времето се втвърдява. Разтворите трябва да имат качества като подвижност, компактност, устойчивост срещу разслояване, а след втвърдяването им и якост.
Разтворите се произвеждат в специализирани цехове, а понякога на самата строителна площадка.
Технологията на производство на варови и варо-циментови разтвори включва три основни етапа: доставка на материала, гасене на варта и разбъркване.
Гасенето на варта представлява смесването на негасената вар с вода, което е механизиран процес. За получаване на 1 м³ гасена вар са необходими
443 кг. негасена вар и1,3 м³ вода.
Горещата вода ускорява гасенето. Технологията трябва да се променя в конкретния случай, за да не се получи ,,удавяне’’ или ,,прегаряне’’ на гасената вар. Варното мляко се прецежда през сито и се изсипва в ями за обезводняване и отлежаване, което трае 15-20 дни. То добива тестоподобна маса.
При приготвянето на разтворите циментът се дозира по маса, а варта, добавъчните материали и водата - по маса или обем. Технологичната последователност е следната - при варовите разтвори варта се разбива предварително, след това се прибавя пясъкът и накрая, ако е необходимо, допълнително количество вода за постигане на желаната консистенция.
При варо-циментов разтвор към варното мляко се прибавя суха смес от цимент и пясък, след което се добавя необходимото количество вода.
Как да изпълним правилно ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ
Когато полагате първи ред при тухлена зидария, той трябва да се полага върху абсолютно хоризонтална плоскост, проверена с мастар и либела (основа, цокъл, плоча).
Полага се само един пореден ред, а не два или повече редове едновременно. Ако ви се наложи да преместите тухла, която вече е поставяна веднъж в зидарията, отстранете изцяло свързващата смес и поставете нова.
Хоризонталните фуги трябва да са строго хоризонтални и с дебелина до 1,2 см. За целта от външната страна на зида се опъва канап, превързан към зидарията или към редоуказатели. Стени с дебелина 1 ½ тухли и повече се „водят” по два канапа. На всеки 5-6 реда хоризонталността на тухлените редове се проверява с либела и мастар.
След завършването на всеки ред свързващият разтвор се разстила равномерно, с еднаква дебелина върху тухлената стена.
Вертикалните тухли с дебелина 1см трябва да бъдат изцяло запълнени с разтвор и да не съвпадат в два последователни реда, а да се разместват най-малко с ¼ тухла, с изпълнението на така наречената превръзка.
Стените и страните на отворите трябва да бъдат абсолютно вертикални, което се проверява чрез спускане на отвес от всеки нов хоризонтален ред към едни и същи контролни тухли от по-долните редове.
Автор: сп. “Още за къщата”
Линк към статията тук
|
Фасадата е обликът, по който се отличава сградата, нейното запомнящо се лице, често наричана и визитнта й картичка. |
Различните системи и материали за изграждане на фасадата.
Фасадните системи се групират в две основни групи - контактни фасадни системи и вентилируеми фасадни системи (окачени фасади). Контактните фасадни системи се очертават като най-употребяваното фасадно решение, най-вече за Европа, отчасти и поради достъпната им себестойнст.
Фасадното декоративно покритие е много важна част от фасадната система, тъй като придава завършен вид на сградата, обогатява качествата на архитектурното решение и същевременно дава възможност за създаване на уникална визия, посредством свойствата на различните видове фасадни покрития.
Според физикохимичния си състав декоративните покрития за фасадата се делят на:
фасадни декоративни мазилки;
фасадни бои (препоръчително върху минерални сухи мазилки);
облицовъчни плочи (клинкер, камък, гранитогрес).
Декоративни мазилки
Появили са се най-напред в Европа, а около1893 година в немската провинция Бавария е произведена първата благородна мазилка. Фасадните мазилки се разделят на два основни вида - сухи (благородни, минерални) и пастообразни. Първите са на основата на бял цимент, сухи полимерни добавки и ограничен нюанс сухи пигменти. Преди полагане се приготвят с вода в подходяща пропорция и строителен миксер. Евтини са, но за сметка на това сравнително нетрайни и силно водопоглъщащи.
Препоръчително е да се покрият с фасадна боя за предпочитане на силиконова основа.
Основното при всички пастообразни мазилки е това, че в състава на всички видове присъства акрилатна дисперсия (емулсия) и различни по големина фракции камъчета (доломитни частици, естествено и изкуствено оцветени фракции камък). Видовете се различават един от друг основно по допълнително добавените към дисперсията адитиви, които подчертават или намаляват едно или друго свойство на декоративните мазилки.
Видовете пастообразни мазилки според състава им са:
Акрил-полимерни - най-разпространените пастообразни мазилки в практиката.
Тонират се в най-много цветове в сравнение с останалите видове, имат ниска водопоглъщаща способност, водоотблъскващи са, еластични и неподатливи на деформация на основата, но също така са по-слабо пропускливи, стареят по-бързо и натрупват замърсявания.
Акрил-силикатни – тонират се в строго определени цветове поради ограниченията на състава им.
Подходящи са сгради с високо влагосъдържание на околната среда и изолационна фасадна система с каменна фасадна вата. Характеризират се с много висока паропропускливост, висока алкалност, голяма UV устойчивост, водоотблъскващи са, притежават силна устойчивост на замърсяване с микроорганизми, но се тонират основно в светли и по-ограничени като брой нюанси и са по-скъпи от акрил-полимерните мазилки.
Акрил-силиконови – тонират се в строго определени цветове. Подходящи са сгради с фасадна система с изолационен материал EPS. Характеризират се с висока паропропускливост, изключителна водоотблъскваща способност, висока стабилност на цвета на покритието, силна устойчивост на замърсяване, голяма UV устойчивост, но са по-скъпи и от акрил-полимерните мазилки, и от акрил-силикатните мазилки.
Акрил-силикат-силиконови – съчетават най-доброто от ефекта на силикатните и силиконовите мазилки. Подходящи са сгради с фасадна система с изолационен материал EPS. Имат много висока паропропускливост, изключителна водоотблъскваща способност, висока устойчивост на цвета на покритието и срещу замърсявания от микроорганизми, както и на замърсяване, характеризират се и с голяма UV устойчивост и са по-скъпи и от акрил-полимерните мазилки и от акрил-силикатните мазилки.
Видовете пастообразни мазилки според вида и структирата им са:
Мозаечни мазилки - те са смес на акрилатна дисперсия с естествено оцветени камъчета, съществуват в различни фракции и цветове. Използват се основно за цокълните части на сградите и се характеризират с повърхностна якост и неизбледняване на цветовете им с течение на времето.
Структурни мазилки - могат да бъдат акрилни, акрил-силикатни, акрил-силиконови и акрил-силикат-силиконови по състав. По форма биват основно два типа: влачени с фракция 2,00 мм, 2,5 мм и 3,0 мм и драскани с фракция 1,00 мм (неподходящ за полагане върху топлоизолационни фасадни системи), и 1,5 мм, 2,0 мм, 2,5 мм и 3,00 мм
При декоративните мазилки и фасадните бои подготовката на основата и нанасянето са идентични. След окончателното изсъхване на армираната шпакловка (около 4 денонощия) се пристъпва към нанасянето на фасадния грунд. Неговият състав съответства на състава на полаганото покритие, боя или мазилка. Отделните производители предлагат и универсални грундове за своите продукти.
Грундът се нанася с четка или валяк, за да улесни полагането на фасадната мазилка или боя, и затова трябва да проникне възможно най-дълбоко във фасадната шпакловка. Той може да бъде бял на цвят, безцветен или тониран с тона на декоративното покритие.
Декоративни мазилки
За да е достатъчно устойчива фасадната декоративна мазилка минималната дебелина на слоя трябва да бъде 1,5 мм.
Полагането на декоративните мазилки се прави 24 часа след нанасянето на грунда, като мазилката се оформя само ръчно.
Дотук изброените условия важат и за на фасадните бои, като техният вид е идентичен с този на фасадните мазилки. Не е желателно да се полагат директно бои като крайно покритие върху фасадната шпакловка, това трябва да стане поне върху нанесена предварително суха минерална мазилка. Чрез фасадни бои много успешно се реновират и стари фасадни декоративни мазилки, необходимо е съставът на старото и новото покритие да е еднакъв.
На българският пазар вече могат могат да се намерят много интересни и същевременно висококачествени фасадни покрития. Представяме ви част от най-новите предложения на фирма “АТРИ” ЕООД.
CEBO Stone (ЧебоСтоун) е декоративно фасадно покритие. Интересната имитация на рустикални варови бои е постигната с един съвременен високотехнологичен продукт и старите техники на нанасяне с широка четка. Притежава висока устойчивост на атмосферни влияния, висока покривност, отлично маскира неравности по основата, създавайки илюзия за ефект “на петна”. Намира широко приложение в интериора и екстериора за създаване на рустикални ефекти и реставрация на паметници на културата.
CEBO Rustic (ЧебоРустик) е декоративна рустикална мазилка, композирана на базата на отлежала вар, подбрани пълнители и добавки. Притежава висока изолационна способност и паропропускливост, продължително антибактериално и противомухално действие. Запълва отлично неравностите и не се напуква в по-дебели слоеве. Отличен материал за имитация на декоративна каменна облицовка тип “Травертино”
Antico Tufo е декоративна фасадна мазилка, изградена на базата на отлежала вар. Позволява да се реализират различни декоративни елементи като например каменна или тухлена зидария. Финишният слой Ombre Romane е акрилсиликонова велатура, която е устойчива на атмосферни влияния и цветовете й не се променят под въздействие на ултравиолетовите лъчи. Богатата гама от цветове позволява пресъздаване на старинните римски фасади с неповторимата им красота.
ROMA е декоративна фасадна боя с уникална визия – прекрасна имитация на старинните италиански фасадни бои. Крайният резултат е перфектен както върху гладка, така и върху леко груба основа. Нанесена върху мазилка Антико туфо позволява да се постигне почти перфектна имитация на етествен туфов камък. Изградена е на базата на акрилсиликонови смоли, което й придава едновременно добра паропропусливост и отлична устойчивост на неблагоприятни атмосферни влияния.
Фасадна система ЕРФУРТ представлява нестандартна алтернатива на всички фасадни мазилки. Подходяща е за ремонт на напукани фасади, както и за приложение в новото строителство. Полагането е лесно и бързо, тъй като фасадна система Ерфурт всъщност е комбинация от фасадна мембрана (тапет) и лепило.
Фасадната мембрана (FlexoMur) e еластична, паропропусклива, издържлива на различни атмосферни влияния. Поради това задържа пукнатини до 5 мм като не позволява те да загрозят и нарушат целостта на вашата фасада. Армиращото лепило (FlexoCol) е специално разработено за тази мембрана – бяло на цвят, с голяма плътност, без съдържание на тежки метали и формалдехид, възможност за разреждане с вода. FlexoCol се полага с валяк или маламашка директно върху добре почистената фасада. Отгоре се поставя фасадната мембрана (FlexoMur), боядисва се с фасадна боя и вече имате чисто нова и здрава фасада. В България продуктите на ЕРФУРТ предлага Камбо ЕООД, стр. 118
Облицовъчни покрития (камък, гранитогрес, фасаден клинкер)
Облицовките за фасади с топлоизолационни фасадни системи са най-различни по цвят и форма. Те са значително по-тежки от декоративните мазилки и затова още при проектирането трябва да се заложи носеща метална мрежа при каменните и гранитогресните облицовки или допълнително армиране и дюбелиране при клинкерните плочки.
Технологията на този тип керамични плочки (фасадни тухли за декоративна зидария – вариант на вентилирана фасадна система) се заражда преди повече от 150 години в Германия. Тя е подобна на технологията на производство на керамични тухли с изходна суровина - глината.
Крайният продукт клинкерната плочка е материал с висока устойчивост на метеорологичните промени и изключително дълъг експлоатационен живот. Високото относителното тегло на този тип декоративни покрития определя сериозното армиране на фасадната шпакловка, като при клинкерните плочки се пристъпва към двойно, армирането на фасадна шпакловка е двойно, като дори се налага дюбелите да са с метален пирон.
При каменната облицовка се монтира носеща метална скара над нивото на топлоизолацията. При монтажа се използват специални флексибилни лепила и фугиращи смеси.
Вентилируемите фасади са системи от носеща конструкция и фасадни материали, които се прикрепят към нея. Тези материали съчетават в себе си както съвременна визия, така и висока степен на изолация, съществен фактор за енергийната ефективност на сградата. Вентилируемите фасадни системи създават условия за естествена вентилация, намаляват драстично влагата в стените елиминирайки проблема с конденза. По този начин позволяват на сградата да „диша“.
Вентилираната фасада се състои от външна облицовка, въздушна междина и носеща конструкция (основно алуминиева или дървена), която е фиксирана към стената. Изолационният материал се монтира от външната страна на сградата. Няма мокри строително монтажни процеси. Компонентите се закрепват механично с крепежни елементи. По-високата им себестойност предопределя по-слабото им разпространение в сравнение с контактните фасадни системи.
Вариант на вентилируема фасада е и двойната зидария с вътрешна носеща част, въздушна междина (със или без добавена изолация) и външен зид от фугирана декоративна фасадна зидария (клинкерни тухли).
При този тип се оставят малки отвори диагонално горе и долу по външната стена за въздушна циркулация.
Външната обшивка на вентилруемите фасади може да бъде от:
Облицовката има естетическа и защитна функция. Съществуващата въздушната междина при вентилируемите фасади, минимум 40 мм, обезпечава естествената вентилация и е необходима за функционирането на системата като цяло. Алуминиевата или дървена (за сайдинг) носеща конструкция осигурява стабилността и носимоспособността на цялата система. Изолационния слой, който е обикновено от минерална вата (стъклена или каменно-минерална) и понякога и в комбинация с паропропускащо фолио, осигурява топлоизолацията на системата.
Преимущества на вентилируемите фасадни системи
Монтажът е бърз и не е зависим от годишните сезони с изключение на варианта на облицовка гипсофазерни плочи покрити с декоративна мазилка. Разходите по поддръжката и експлоатацията и са минимални. Има по-голям експлоационен живот от контактните фасади. Съчетанието на подходяща носеща конструкция и топлоизолационни материали осигурява естествена вентилация, чрез която се предотвратява акумулирането на излишна топлина вътре в сградата и така не се налага инсталиране на допълнителни скъпоструващи климатични системи.
Въздушната междина служи като буферна зона и мембрана, която не позволява на дъжда и влагата да достигнат до топлоизолацията и външната стена на сградата. Служи и като дренаж на външната обшивка. Остатъчната влага, която се е задържала в сградата при нейния строеж или тази, която се е натрупва при експлоатацията в стените на сградата, се отвежда посредством естествената вентилация. По този начин топлоизолацията на стената значително се подобрява.
Благодарение на специално разработените монтажни схеми на носещата конструкция и системи за фиксиране при различните производители, вентилируемите фасади са в състояние да поемат големи температурни амплитуди, без да се променят качествата на външната облицовка.
Това позволява да се удържа точката на оросяване на водните пари, циркулиращи през фасадата, вътре в самата топлоизолация, като по този начин носещата стена е винаги суха, не замръзва през зимата и не се прегрява през лятото. Фасадните вентилируеми системи са надежден изолатор на околния за сградата шум. Благодарение на минералната вата (стъклена или каменно-минерална) с обемна плътност до около 80кг/м3. Специалните системи предлагани от производителите и наличието на негорими фасадни материали, гарантират пожароустойчивостта на вентилируемата фасада.
Освен всички изредени технически предимства, вентилируемите фасадни системи в следствие на голямото си видово разнообразие позволяват на архитектите да развият интересни и разнообразни идеи и комбинации, които превръщат отделните сгради в запомнящи се уникати.
Най-разпространените варианти на вентилируемите фасадни системи на пазара са: окачената вентилируема фасадна система с метална (основно алуминиева) носеща конструкция и т.нар. фасаден сайдинг.
Първият вариант се среща с множество конструктивни варианти на носеща конструкция и тип материал на облицовките. Този тип системи са намерили разпространение основно при ниско и високо строителство на бизнес сгради и сгради с обществено предназначение. Многообразието на носещи конструкции и облицовки при този тип е най-голямо.
Фасадният сайдинг е система, изградена на базата на вентилируема фасадна технология, която се е появила и развила основно в САЩ и Канада, като в последствие се разпространила в Европа и останалата част на света. Най-масово се използва изработеният от винил (PVC) суровина, като съществуват и сайдинги от дърво и метал но тяхното разпространение е сравнително ограничено.
Поради своето ниско тегло, лесен монтаж и не на последно място ниска себестойност виниловият сайдинг е изключително популярен вече и в България. Използва се както при ниско и средно по височина жилищно строителство, най-вече еднофамилни сгради, но у нас се среща и като „частично саниране на апартаменти”? Тази система е подходяща както за облицовка на нови, така и за саниране на стари сгради. Цветовата гама е ограничена до около 10-12 цвята поради спецификата състава на виниловия материал.
Технологията на монтажа се състои от изцяло сухи процеси и не се влияе от външните атмосферни условия. Поддръжката на този тип фасадно покритие не изискава нищо повече от обикновено измиване с водна струя.
Каквато и фасадна система да изберете за вашата нова къща или за реновирането на вече съществуваща, запознайте се подробно с всички възможности. Добър начин за това е www.fasada.bg Там може да се консултирате и по отношение на нормативните разпоредби, условията за кредитиране, съществуващите програми, монтажните фирми и т.н.
Автор: Весела МАРКОВА
/image%2F0450940%2F20140820%2Fob_06f081_ob-a02b1d-news-7.jpg)
/https%3A%2F%2Fassets.over-blog.com%2Ft%2Fcedistic%2Fcamera.png)