СТРОИТЕЛСТВО СЪС СЛАМЕНИ БАЛИ

http://www.ka6tata.com/za-ka6tata/grub-stroej/article/1565

• Брой 02-2014
• 0 коментара

Въпреки насаденото недоверие още от детски години към сламените къщички , интересът към строителство със сламени бали се възражда – по света, а и у нас

• Снимки
• Видео
• Файлове

Строителството със сламени балиАвтор / Източник: АСЕМ

PREVNEXT

Въпреки насаденото недоверие още от детски години към сламените къщички (да си спомним приказката за трите прасенца...), интересът към строителство със сламени бали се възражда – по света, а и у нас.

Причината затова е, че сламените бали представляват една атрактивна алтернатива на масово използваните материали за ограждащи стени (тухли и блокове от керамика и газобетон) – те са по-евтини, имат много малък екологичен (в частност – въглероден) отпечатък, характеризират се с ниска топлопроводимост и позволяват икономия на енергия в процеса на експлоатация на сградата, строителството с тях е просто, а помещенията се характеризират със здравословен микроклимат. Това съчетание на социални, екологични и икономически предимства прави сламените бали привлекателен материал за изграждане на неносещи стени на нискоетажни сгради, подходящ за т.нар. устойчиво строителство и архитектура.

Със сламени бали може да се строи както в отдалечените селски райони, така и в града. Архитектурните решения могат да бъдат невероятно разнообразни. При някои финишни покрития дори не може да се познае, че това е стена, изградена от сламени бали. 

В световната практика са се утвърдили два основни метода на строителство със сламени бали:

•   Когато сламените бали имат и носещи, освен ограждащи, функции – т.нар. метод Nebraska/ En loadbearing, възникнал сред жителите на Небраска, САЩ. Сламените бали, освен топлоизолационна функция, следва да са в състояние да поемат всички хоризонтални и вертикални товари от покрива и да ги предават на фундаментите под тях. Поставят се една до друга като всеки следващ ред се разминава с предишния с половин бала – технология, която е добре позната при зидовете с тухли и при т.нар. суха зидария с големи градежни блокове. Особено важно е изпълнението на детайлите на връзките на балите една към друга и към обрамчващите дървени пояси в долната и горната част на стените, за да се избегне деформирането на стената, подложена на вертикално натоварване от покрива и на други хоризонтални въздействия. Вратите и прозорците се поставят в дървени рамки, като при този метод не се препоръчват големи отвори поради нарушаването на структурната цялост на сградата. Предимството на този начин на строителство е, че се минимализира използването на дървен материал при изграждането на конструкцията на постройката. Швейцария и Австрия са страните в Европа, където „Loadbearing” се е наложил като система и е приет в националните строителни кодове като легитимен метод, но единствено за едноетажни постройки.

• Когато сламените бали имат само ограждаща (топлоизолационна) функция и поемат натоварванията от собствено тегло (самоносещи стени), а натоварванията от покрива се поемат от дървена, или друг тип, конструкция – т.нар. Еn Post and Вeams method. Сламените бали могат да бъдат поставени в междуосията на дървената конструкция, като пълнежни елементи, които изграждат равнината на стената и образуват структурна цялост с рамката на дървената конструкция. От значителна важност е да се създаде интегритет на стените, който да гарантира тяхната способност за поемане на хоризонталните усилия от вятър и земетръс.

Същевременно, за стари или лошо изолирани сгради, е възможно решение с допълнителното монтиране на топлоизолационен слой от сламени бали. По този начин се повишава енергийната ефективност на сградата при ниска себестойност на инвестицията. Балите трябва да са или фиксирани към съществуващите стени, или да се монтират в самостоятелно изградена конструкция (рамка). Този вариант има преимущество, тъй като дава възможност да се монтира време и дъсчена обшивка, с осигурена така вентилация между нея и сламените бали.  

Въпреки разработените системи по света, има обаче, редица трудности пред използването на сламените бали у нас – те са нестандартен строителен продукт и няма система за оценяване на съответствието, у нас няма запазени традиции за строителство с тях, а използването на чуждия опит изисква адаптиране към българските условия (например, високата възможна степен на земетръс у нас).
Първи опит да се преодолеят тези трудности бе направен с изготвянето през 2011г. на Техническо становище от ЦНИП при УАСГ, по задание на Сдружение „Селище Зелено училище”, в сътрудничество с Асоцоацията за строителство с естествени материали (АСЕМ).
В това становище се анализират възможностите и ограниченията за строителство със сламени бали у нас, дефинират се съществените характеристики на сламени бали на база житни култури, пристегнати чрез двойно прошнуроване, за направата на неносещи ограждащи стени, с които да се осигури постигането на основните изисквания към строежите съгласно Регламент 305/2011 на Европейския парламент за строителните продукти: 
1. Механично съпротивление и устойчивост;
2. Безопасност в случай на пожар
3. Хигиена, здраве и околна среда
4. Достъпност и безопасност при експлоатация 
5. Защита от шум
6. Икономия на енергия и топлосъхранение
7. Устойчиво използване на природните ресурси 

Въз основа на извършените статически и оразмерителни изчисления са направени изводи и препоръки за  приложимостта на сламените бали за изграждане на стени на сгради в условията на Р. България съобразно изискванията на българските норми и стандарти и натоварванията от вятър и земетръс. От разглеждането са изключени носещите стени от сламени бали, като неподходящи за строителство у нас. 
 
За изготвянето на Техническото становище е използвана разнообразна техническа документация: Норми за проектиране в България, протоколи от изпитванията, извършени в УСИЛ към УАСГ и НИИСМ ЕООД, здравно-екологична оценка на лаборатория „Лаборекс” ЕАД към Министерство на здравеопазването, публикации по проектиране и строителство на сгради с влагане на сламени бали като строителен материал, сред които тематична серия от постери на FASBA (Fachverband Strohballenbau Deutschland e.V.), публикации на Gernot Minke (един от най-популярните съвременни автори на тема строителство с естествени материали) и др.
Установено е, че от двата възможни начина за полагане на балите при изграждане на стени, е по-подходящ този, при който балите се редят на по-широката си страна (дебелина на стената  =45-50 cm), а не „на ребро” (дебелина на стената  =35-37cm) - фиг. 1. Този начин има предимства както от топлотехническа, така и от конструктивна гледна точка. 
 
Фигура 1. Основни размери на стандартна бала с две връзки

Разгледани са две конструктивни решения за изграждане на стени от сламени бали:
а) Стени с нагъсто-разположени вертикални дървени стойки (фиг. 2)
При това решение дървените стойки са разположени със стъпка, равна на дължината на сламените бали ( = 85-90 cm). Предпочита се конструктивната височина на напречното сечение на стойките да е равна на широчината на балите   = 45-50 cm, което налага те да се проектират и изготвят като двуделни колони или елементи с 2Т-сечение, което се състои от пояси от талпи или бичмета и стебло от водоустойчив шперплат или водоустойчив OSB. След изграждане на носещата конструкция на стената балите се полагат във вертикални редове между дървените стойки. Препоръчва се отворите за врати и прозорци също да бъдат с широчина, равна или кратна на дължината на балите. В противен случай те трябва да бъдат обрамчени с дървени елементи, надеждно свързани към основната конструкция, а използваните около тях бали с нестандартни размери да имат плътност, не по-ниска от тази на стандартните бали.
б) Стени с по-голямо разстояние между колоните (фиг. 3)
При това конструктивно решение също се препоръчва стъпката на колоните да е кратна на дължината на балите, но не е задължително височината на напречното сечение на колоните да е равна на широчината на балите. Балите от всеки хоризонтален ред се полагат със застъпване на тези от по-долния ред, равно на  , където   е дължината на отделната бала. Така вертикалните фуги между балите са разместени една спрямо друга подобно на традиционната превръзка при изпълнение на тухлени зидове. Като частен случай тези стени могат да се изготвят под формата на панели с по-висока степен на завършеност (включително балите да бъдат измазани), които се транспортират и монтират на строителната площадка.

Фигура 2. Стени с нагъсто-разположени дървени стойки (колони) [по G. Minke]
Фигура 3. Стени с по-голямо разстояние между колоните [по G. Minke]

Общите (еднакви) компоненти и на двете конструктивни решения са:
-    ивичен фундамент с широчина, не по-малка от широчината на балите;
-    долна хоризонтална опорна рамка;
-    горна хоризонтална рамка;
-    дървени елементи, обрамчващи отворите за врати и прозорци;
-    пространственото укрепяване с допълнителни диагонални елементи (подкоси) или дървени шайби със стебла от шперплатови или OSB-плоскости, които осигуряват необходимата коравина и носимоспособност за хоризонтални товари, действащи в равнината на стената.

Наличието на самостоятелна носеща дървена (или стоманена) конструкция дава възможност покривът да бъде изграден преди да започне изпълнението на външните стени от сламени бали, с което се намалява риска от тяхното овлажняване при неблагоприятни метеорологични условия по време на строителството и се дава възможност за удобно съхраняване на балите непосредствено на строителната площадка.

Очаквайте продължение