Предистория на дървените къщи
В България дървените къщи се считат за алтернативно и нетрадиционно строителство. Подобни дефиниции показват колко ни е къса паметта, защото стотици, да не кажа повече от хиляда години българите са живели именно в дървени къщи. Традиционната българска къща не е тухлено-бетонния мавзолей познат ни от времето на комунизма, но именно дървена къща, изградена върху каменни основи.
Удивително е обаче как 45 години на комунистическа диктатура са в състояние да пречупят изконните традиции на българския народ. Това, което 200 години византийско робство и 500 години турско не успяха да постигнат, беше постигнато само за 45 години. Що за зъл гений е тази система, която може да руши толкова ефективно? В съзнанието на българина дървената къща се асоциира с бараки, съборетини и други презрителни термини. Българинът е горд, когато има бетон, МНОГО БЕТОН!
Защо да избягваме бетона?
Бетонът сам по себе си е удивително и страшно полезно откритие, но неговото приложение в жилищното строителство има повече недостатъци, отколкото предимства. Първият недостатък на бетона, който бих изтъкнал е, че той е изключително неустойчив на усуквания. Като, че ли в съвременната българска строителна епоха ние напълно сме забравили за земетресенията. Земетресения е имало и ще има, но ние строим, като че ли такова нещо не съществува и няма да се случи никога по нашите земи. Погледнато исторически обаче – Балканите са земетръсна зона, при това такава с високо рисков фактор. Аз още помня силното земетресение в Стражица, а скорошните трусове в Македония припомниха на българите за надвисналата заплаха от земетресения. Ако вземем предвид опита на японците, то е напълно възможно една сграда, която разчита на железобетона за своята носеща конструкция да бъде силно земетръсоустойчива, но тяхната технология е твърде скъпа, за да се приложи на малка фамилна къща. Ако ще строим дом за своето семейство, не трябва ли да помислим за неговата безопасност, от гледна точка на земетресенията? Ако не ги вземем предвид, ние просто си играем на руска рулетка, при това залагаме не просто своя живот и дом, но и този на децата и семействата ни.
Дървото от своя страна е изключително устойчиво на усуквания и ако дървената конструкция се проектира и изпълни както трябва, то няма земетресение, което да може да разруши такава къща, освен ако не пропадне земята под нея. С оглед на стабилността и земетръсоустойчивостта на дървените къщи, аз силно препоръчвам използването на винтове вместо пирони (или поне комбинация от двете), ако ще се използват само пирони да са от вида с рингове, защото те държат много по-здраво. Препоръчвам да се използват качествени метални планки за ключовите места, както и винтове неръждавейка с високоякостни характеристики, като тези на ABC-Spax и Wurth. Българските строителни фирми на дървени къщи използват предимно пирони, защото така е по-бързо и по-евтино и колко от тях ще ви информират за недостатъците на пироните и предимствата на винтовете? Знаете ли, че една къща от 100 кв.м ще се оскъпи с не повече от 500- 1000 лв откъм материали, ако се използват качествени винтове, но ще стане в ПЪТИ по-яка и устойчива.
Друг важен недостатък на бетона е неговата хигроскопичност. Виждали ли сте какво става, ако навиете една салфетка на руло и я поставите в чаша, която има малко вода на дъното? Тази вода започва да се изкачва нагоре по салфетката, докато я прогизне цялата. Именно това е хигроскопичността. Разбира се, бетона не е толкова силно хигроскопичен колкото една салфетка, но влагата е в състояние да пропълзи от единия му край до другия, ако бетонът има постоянен контакт с водата. Какво означава това за една бетонна основа например? Означава, че ако имате подпочвени води или след дъжд пръстта около къщата се навлажни, то тази влага ще започне да се предава на бетона и е възможно да избие на пода. Решения на този проблем има, но те рядко се прилагат от строителите. Едното от решенията е да се постави здрав полиетиленов найлон ПОД плочата преди да се излее. Това ще предотврати проникването на почвената влага в бетона. А от страниците бетонната плоча трябва да се хидроизолира с множеството налични решения. Тези стъпки обаче често се пропускат. Дървото не е хигроскопично и не пренася влагата. Ето защо усещането в дървена постройка е някак си по-уютно, по-чисто и по-сухо.
Остатъчната влажност е друг основен проблем при работата с бетон. Леенето на бетона спада към така наречените влажни процеси, при които водата участва като основен елемент и е необходимо технологично време за пълно изсъхване. За къщи масивно строителство се препоръчва да съхнат поне 6 месеца преди да се нанесете. Да кажем, че преди да се нанесете в новата си къща, живеете под наем и плащате 500 лв на месец, това изчакване ще ви струва поне 3000 лв, които ако бяхте построили дървена къща, щяхте да спестите и да вложите в обзавеждане например. Ако ли пък пренебрегнете технологичното време на съхнене, то сериозно рискувате вашето здраве и това на семействата си. Дървената къща няма остатъчна влажност ( при тези, които строят върху масивна бетонова плоча, което аз не препоръчвам, може да трябва да изчакат време за изсъхване на плочата), вътре е сухо и приятно от самото начало, особено ако е строена с ивични основи от бетон или камък.
Един от най-големите недостатъци на бетона е това, че поглъща топлината от помещението. Една бетонно-тухлена постройка се затопля много по-бавно, защото както бетона, така и тухлата поемат топлината, която отоплителните ви уреди излъчват. За да почувствате топлина в стаята, е нужно да се затопли въздуха в нея, но той не може да се затопли, докато бетонът и тухлите не погълнат своя дял. Ето защо масивната сграда ще ви струва повече за отопление и този разход ще се натрупва година след година и подобна къща ще ви излезе много по-скъпа в дългосрочен план. Слагането на вътрешна изолация върху тухлено-бетоновитестени и под би намалило този негативен ефект, но това за вас означава допълнителенразход, и пак ефективността няма да бъде толкова голяма, колкото е при къща с дървен под и стени, без тази допълнителна вътрешна изолация. С дървената къща ще си спестите този разход и ще можете да го вложите в по-качествени довършителни работи и обзавеждане.
Един малко екзотичен аргумент против бетона, може да бъде счетен за спорен от някои от вас, но си струва да го спомена. Всички би трябвало да знаем, че земята е опасана от магнитно поле, което е от изключителна важност за живите същества на планетата. Например, как дивите животни надушват идваща буря? Как цели рибни пасажи от десетки хиляди риби се обръщат в друга посока за секунда? Всички тези неща се обясняват с тяхното усещане на смущения или промени в магнитното поле в тяхната специфична локация. Нормалното, не смутено и не разстроено магнитно поле е жизнено важно за психическото и физическото здраве на земните обитатели. Железобетонната плоча обаче с множеството си метални мрежи и арматури, използвани за уякчаването му представлява своеобразен екран на магнитното поле. За да имаме пълно екраниране, е нужно да няма никакви прозорци в екранираното пространство, ето защо не може да се каже, че бетоновата плоча екранира магнитното поле, идващо от земята, но със сигурност го смущава. А да живеем в дом със смутено магнитно поле, едва ли ще ни се отрази добре на работоспособността и интелектуалната ни ефективност. По-трудно ще се наспиваме и по-бързо ще се уморяваме. Ако за вас обаче аргументите за магнитното поле са глупости, то това си е ваша работа, аз съм сигурен, че ще има читатели, които ще оценят и тази страна на нещата.
Какви са рисковете и недостатъците при дървените къщи?
Един от най-често използваните аргументи срещу дървените къщи е тяхната уязвимост от пожар. Безспорно дървената къща, погълната от опустошителен пожар няма да остави нищо след себе си, докато на бетоново-тухлената ще й изгори само покрива, обзавеждането и личните вещи. При все това българите са живели в дървени къщи, в които не е било необичайно да има дори открити огнища, като това:
Аз винаги съм се удивлявал, как е възможно да си палят открит огън ей така насред стаята, без да се притесняват от пожар. В днешно време обаче имаме редица материали, които могат да редуцират рисковете от пожар, и аз ще спомена някои от тях.
Първо, използвайте климатик за отопление, а не уреди с нагреваеми жички, той не само е по-ефективен, но и по-безопасен. Второ – сложете си огнеупорен гипсокартон на стените. Повечето фирми няма да ви информират за наличието на по-добри решения в избора на гипсокартон. Причината за това е комплексна, но гоненето на максимална печалба и използването на възможно най-евтините материали е силно заложено в българския бизнес манталитет. Разбира се, ако 1 кв.м обикновен гипсокартон се продава за 4,20 лв, то огнеупорният е 4,70 лв. Разликата в цената е незначителна, но дава много по-голяма сигурност. Освен това огнеупорният гипсокартон е много по-здрав и устойчив на удари, поради по-високата си плътност и наличието на множество фибри в структурата му. Поставянето на двоен слой огнеупорен гипсокартон умножава шансовете къщата да оцелее дори при сериозен пожар. Това разбира се оскъпява, но като бонус от двойния гипсокартон получавате и повишена топло и шумоизолация, както и редуциране на ударния шум. А повишената топлоизолация се изплаща с времето.
Освен използване на огнеупорен гипсокартон, аз силно препоръчвам използване на каменна вата вместо на стъклена. Последната е по-евтина и по-лесно се поставя, но е с много по-ниска ефективност и най-вече не е пожароустойчива. Каменната вата е 100% пожароустойчива. Поставянето й между гредовата конструкция забавя разпространението на огъня, а ако се облекат стените с нея, то те се явяват щит, през който огънят не може да премине. В комбинация с пожароустойчив гипсокартон вие ще имате къща, въоръжена срещу набезите на огъня.
Друг аргумент изтъкван срещу дървените къщи е, че понеже те са по-леки могат да бъдат отнесени от ураганен вятър. За щастие в България не сме имали урагани, тайфуни и торнадота подобни на тези, които има в САЩ и други страни. Силни ураганни ветрове има понякога, но една дървена къща е много по-тежка от един ТИР например, а да сте видели наскоро да прелитат ТИР-ове по време на поредната буря? Нещо повече – колко мислите, че тежи една дървена къща? Наскоро гледах едно видео как повдигат с хидравлична система една дървена къща в САЩ, за да й разширят сутерена и да стане годен за живеене. Хидравличния кран има възможност да пресметне тежестта и къщата, която беше не повече от 150 кв.м, тежеше 50 тона!
Така, че опасност от ветровете за дървените къщи в България няма, това което има обаче е опасността от наводнение. Ако наводнението е просто покачване на нивото на водите и заливане на къщите, то щетите за дървената къща няма да бъдат по-различни от тези на масивна къща, но ако има силно течение на водата, тогава дървената къща може и да бъде отнесена. Ето защо в региони застрашени от такъв тип наводнения аз не препоръчвам да се строят дървени къщи, въпреки че в такива региони аз не бих препоръчал на никой да си строи къща. Избирайте внимателно мястото си за строеж, не купувайте парцела, ако е уязвим за наводнения. Изберете парцел, при който водата да може да се оттича около него, а не да се събира в него. Наводнения е имало и ще има. Затова внимателно подбирайте мястото си за къща, като вземете предвид освен всичко останало и опасността от наводнения.
Вибрациите са един от недостатъците, посочвани на дървените къщи. Например, ако някой подскочи силно на дървения под, се усеща разтърсване на цялата къща. Често пъти по форумите мнозина подигравателно се изразяват, че в дървената къща, като ходи някой на втория етаж, отдолу всички го разбират. Аз съм израснал в масивна къща на 2 етажа, на която обаче пода беше гредоред. И наистина се чуваше когато някой ходи горе. Дори използвахме почуване на тавана, за да извикаме дядо ми, който беше на горния етаж, да слезе долу за обяд или вечеря, а той отговаряше с потропване в знак, че е приел сигнала. Ако дървената къща не се проектира и изпълни правилно, наистина ще има това вибриране на пода. По мои наблюдения повечето български фирми използват обикновени 14х14 см греди за гредореда на втория етаж, а такъв почти сигурно ще вибрира.
Решението е да се използват композитни I-образни греди на 40 или по-малко см разстояние една от друга за пода. Това ще свали вибрациите до минимум (знаем, че бетонната плоча също вибрира). Такива греди не знам да се предлагат на БГ пазара. Фирма БУДМАКС вкарва OSB плочи от един полски завод, който произвежда такива композитни греди, но точно тези греди не ги вкарват поради липса на интерес от БГ фирмите. А липсата на интерес най-вече е поради неосведоменост и каране по инерция. Аз направих някакви опити да ги убедя да ги вкарват, но всичко увисна до там да ми уредят среща с главния мениджър. Предложих им дори да им съдействаме за популяризирането на тези материали, но на този етап нищо не се е случило.
Разбира се и аз не съм им досаждал достатъчно, но тази пролет може да направя нови опити да вкараме тези толкова полезни за индустрията на дървените къщи материали. Наистина можем и ние да ги вкарваме и предлагаме, но ние се занимаваме с дизайнерски къщи и разкрасяване и не си представям да станем склад за композитни греди, ако и това да предвещава добри финансови резултати. За момента композитните греди сме намерили технология да си ги правим сами, ако и да е трудоемка и бавна.
Друго решение са дървено металните композитни греди на Нортоп, които са изключително здрави, но цената им е още по-здрава и от тях, като започва от 15 евро на линеен метър без ДДС и нагоре. При все това те са незаменими за премоствания на големи разстояния.
Като алтернатива на композитните греди могат да се използват масивни слепени греди със сечение 200х60 мм или 200х80 мм, които са налични на българския пазар и цената им е около 1200-1500 лв за кубик. Колкото е по-високо рамото на гредата и колкото по-нагъсто са поставени гредите, толкова по-малко ще са вибрациите.
Друг недостатък на дървените къщи е опасността от вредители, като дървояди и термити. В България за щастие термити нямаме, а те са по-опасните вредители, защото могат да изядат цялата конструкция. Докато дървоядите се хранят само с беловината в дървесината. Аз лично знам за два основни вида дървояди. Едните са малки и правят малки дупчици с диаметър около 1 мм, другите са по-големи и правят дупки с диаметър от 5 и повече мм. Аз съм вкарвал 12 сантиметров дебел пирон в дупка на последните дървояди, и пирона си влезе без проблем, толкова яко бяха прокопали.
Проблема с дървоядите е предотвратим, ако му се обърне внимание на време. На нашия пазар са налични редица импрегнационни материали, които предпазват дървото и от вредители, и от гниене, и от плесени. Има 3 начина на нанасяне на импрегнанта, с четка или валяк, с потапяне в импрегнационна смес поне за 30 минути и вакумно импрегниране в автоклав. Последното дава най-високо ниво на защита, като то самото има различни степени на дълбочинно проникване на импрегнанта в зависимост от нуждите и приложението на дървото. Дълготрайността и стабилността на дървената къща се увеличава в пъти, ако се импрегнира по професионален начин. По мои наблюдения в България фирмите или не импрегнират, или не спазват целия технологичен етикет, за да бъде импрегнацията наистина ефективна. Причината е, че правилната импрегнация удължава строителния процес, а знаете че всеки бърза да свърши, да взима парите и да бяга. Затова е изключително важно клиентите да са максимално информирани за задължителните неща и процеси при дървените къщи, за да не патят горко в последствие. Не разчитайте да бъдете информирани от строителните фирми, въоръжете се с цялата необходима информация, никой няма да вземе присърце вашия интерес, както вие самите. Ако нямате време сами да навлезете в материята – наемете консултантска фирма, специализирана в дървените къщи. Намерете съюзник, който е едновременно професионално информиран и е изцяло на ваша страна. Една такава цялостна консултантска услуга струва 300-800 лв, а ще ви спести хиляди левове, множество пропуснати възможности и тонове нерви, безпокойства и страхове.
С оглед на изписаното вече по темата си давам сметка, че наличният материал от информация, който искам да ви представя, е твърде много, за да се помести в една публикация, дори настоящата набъбна до обем, който ще затормози читателя. Затова ще оставя останалата информация за следващи публикации от серията „Дървените къщи в българската реалност“, които очаквайте в следващите дни и седмици.
Ако някой има конкретни въпроси свързани с дървените къщи, които би искал да ми зададе, може да се свърже с мен чрез блога или facebook.
Валентин Василев






